За едно летящо момче

Имало едно време, едно момче с крила. В началото крилете му били мънички и немощни, но момчето растяло, растели и крилата, станали силни и мощни.

По цели дни момчето прекарвало само в стаята си, защото се срамувало от другите деца, и гледало към небето със завист.Когато излезело на вън, всички му се подигравали, та нали било различно.

– Хей, вижте, този се е маскирал като птица!– провикнал се един минувач.
– Сигурно ще участва в бал с маски!– подметнал друг.
– Или в театрално представление– допълнил трети.
– Не, не, добри хора – обяснило момчето.
– Просто съм такъв. Обикновено момче, но с крила.
„Аз не искам да съм птица в клетка- казвало то.
"Летящите хора не трупат имоти,

тях все ги вълнуват други животи.
Летящите хора са малко на брой,

но техния свят е до болка и мой.
Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.
Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.
Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.
Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.
Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.
Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.
Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.
Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси!"

Момчето разтворило широко крила, направило няколко плавни движения и литнало без посока по широкия свят.

Автор: Ицето