Поради неблагоприятна прогноза за влошени метеорологични условия, се променя обявеното летене от стартът на Беклемето по Великден. Началната дата се променя от 03 април 2010 г. в 11:35 h на 04 април 2010 г – край 05 април 2010 г. в 17:35 h.
Мястото на срещата е стартът на Беклемето. (Стартът се намира на южния склон малко под арката на Беклемето)
Всеки, който желае да присъства, Очакваме ВИ!
За всички, които не знае как да намери стартът или желае да се осведоми за подробности може да прозвъни на 0886795863 – Христо.
Весело посрещане на Великденските празници от Целия ни тим!
Живял някога един ангел.Той имал прекрасни, ослепително бели крила.Такива светли, такива леки, че му позволявали да лети дълго и безотказно.Веднъж летейки над земята, ангела видял човек, който се нуждаел от помощ.Той разбира се, слязъл на земята и помогнал на човека. Човека дълго му благодарил, и се възхищавал на крилата на ангела.А после помолил да ги докосне.Ангелът му разрешил.Човекът, който бил обикновен работник, изкарвал прехраната си с двете си ръце, който били мръсни, и на крилете на ангела останало малко петънце.Но какво е за ангела едно малко петънце, той дори и не забелязал.
Когато ангела се приготвил да излети, човекът помолил за помощ в още едно дело.Ангела не могъл да откаже на такъв мил човек, и му помогнал отново, а човека отново благодарил и погалил крилата на ангела.И така те станали приятели, защото човека имал много проблеми, а за ангела не било проблем да ги решава бързо и лесно.Човекът винаги бил благодарен и винаги галил крилата на ангела.След време крилата на ангела станали съвсем черни.
Ангелът не можел вече да лети , а и нямал време, защото бил зает да помага на човека и с времето така привикнал към това, че забравил , че е ангел.Така си живели двамата…..
Докато веднъж в небето не се появил друг ангел.И този ангел, който бил на земята, го видял, и започнал да мечтае, че ако той имал крила, също би полетял и би покорил небесната шир.Той вече бил забравил, че е ангел…..
Ангела, който бил в небето го видял, спуснал се на земята и го попитал защо не излита и какво прави сред хората.В този момент ангела от земята си спомнил.Погледнал крилата си и се ужасил – те били черни, като нощта.Той разбрал, че всичката мръсотия на крилата му са чуждите проблеми и задачите, които били дадени на човека, за да се научи той сам да ги решава.Тогава тръснал крилете си, и всичката мръсотия паднала в краката на човека.
Двата ангела излетели в небето, а човека с възхищение гледал полета им и мечтаел и той да бъде , като тях……Но той бил човек, имал много проблеми, и бил длъжен да живее на земята и да ги решава…Мислейки така,човека тръгнал по пътя си а в съзнанието му бил полета на двата ангела, той постоянно мислел за тях, и му се искало да може да лети….и какво да види…
Той не разбрал, как спрял да мисли за своите проблеми, но те не изчезнали, просто започнали да се решават сякаш сами….Всички мисли на човека били за полета.Тази му мечта го окриляла.И той престанал да се бои от трудностите, напротив с радост приемал новите предизвикателства.И с всяка нова разрешена задача, ставал все по лек и ето, че забелязал, че краката му вървят по пътя едва, едва докосвайки земята.
„Какво става?” – замислил се той.
„Това са твоите крила!”- чул той, някакъв вътрешен глас.
„Как така, и аз ли съм ангел?”
„Да!Ти просто беше забравил това, а проблемите ти бяха дадени, за да могат да израснат крилата ти…”
Човекът бил щастлив.
Така в небето се появил още един бял ангел, а след него още и още се издигали един след друг красиви бели ангели…..И те ставали все повече и повече….И били радостни и се чувствали прекрасно, защото били щастливи от това, че могат да летят…
а може би следващия ангел с криле,ще бъдеш ти....
Превод от руски Кирчо Райнов
След дългата студена зима, и липсата на подходящи условия за летене, най- накрая се събрахме да обсъдим и решим, как задружно пак да полетим.
24.02.2010 г. Сряда. Денят обещаваше слънце и подходящ вятър и ние, тима на „Беклемето”, решихме да се качим в колите, задавайки посока с. Кърнаре и старта на Беклемето. Пътят до там бе труден, проходът затрупан със сняг и ние напредвахме бавно, но това не ни отказа.
Изведнъж пред нас, пътя просто изчезна. Нямаше го ... Всичко бе завито в сняг, който бе слял всичко в една широка снежна река. По огледахме се, поуслушахме се и понеже луд умора няма, а онзи глас за свободен полет в нас шептеше, запретнахме ръкави в неуморна и постоянна безплатна трудова дейност, с цел изнасяне на доволно количество мокър, тежък сняг и изравянето му в страничната уж „ канавка”. Това упражнение ни отне два дни:
Е, изкопахме просика в снега, който ни отведе, до така жадувания старт. Разпънахме тандема и макар краката ми да бяха мокри до колене излетяхме. Този ден летяхме само Аз – Христо и Христинка. Тренирахме пич контрол с крилото, по време на полета дадох на Хрис управлява. Кацнахме на 5 км разстояние от старта, близо до с. Кърнаре.
Всяко усилие си заслужаваше, защото летенето, няма цена.
Поздрави от мен Ицето
Не след дълго, това място стана популярно отново сред летящите и не само. Когато ходим да летим, там предизвикваме голям интерес за местното население. Понякога спират коли от подбалканския път Карлово - София. Всеки пита и разпитва и иска да полети като птица, да почувства свободата, волен е безгрижен дори и за момент.
С тези редове искам да благодаря на всички, които участваха в съживяването на старта.
ЛЕТЕТЕ БЕЗОПАСНО, ЩЕ СЕ ВИДИМ В НЕБЕТО.........
автор: Ицето
Тимът на „Беклемето” поздравява всички свои приятели,
с това кой какво празнува....
Св. Валентин, Трифон Зарезан или Сирни Заговезни!
На този ден нека си поискаме прошка ....
За влюбените – ЧЕСТИТО!
За разлюбените - ПАК ЧЕСТИТО!
Но най - вече за всички - НАЗДРАВЕ ПРИЯТЕЛИ!
По цели дни момчето прекарвало само в стаята си, защото се срамувало от другите деца, и гледало към небето със завист.Когато излезело на вън, всички му се подигравали, та нали било различно.
– Хей, вижте, този се е маскирал като птица!– провикнал се един минувач.
– Сигурно ще участва в бал с маски!– подметнал друг.
– Или в театрално представление– допълнил трети.
– Не, не, добри хора – обяснило момчето.
– Просто съм такъв. Обикновено момче, но с крила.
„Аз не искам да съм птица в клетка- казвало то.
"Летящите хора не трупат имоти,
тях все ги вълнуват други животи.
Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.
Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.
Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.
Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.
Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.
Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.
Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.
Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.
Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси!"
Автор: Ицето
