След дългата студена зима, и липсата на подходящи условия за летене, най- накрая се събрахме да обсъдим и решим, как задружно пак да полетим.
24.02.2010 г. Сряда. Денят обещаваше слънце и подходящ вятър и ние, тима на „Беклемето”, решихме да се качим в колите, задавайки посока с. Кърнаре и старта на Беклемето. Пътят до там бе труден, проходът затрупан със сняг и ние напредвахме бавно, но това не ни отказа.
Изведнъж пред нас, пътя просто изчезна. Нямаше го ... Всичко бе завито в сняг, който бе слял всичко в една широка снежна река. По огледахме се, поуслушахме се и понеже луд умора няма, а онзи глас за свободен полет в нас шептеше, запретнахме ръкави в неуморна и постоянна безплатна трудова дейност, с цел изнасяне на доволно количество мокър, тежък сняг и изравянето му в страничната уж „ канавка”. Това упражнение ни отне два дни:
Е, изкопахме просика в снега, който ни отведе, до така жадувания старт. Разпънахме тандема и макар краката ми да бяха мокри до колене излетяхме. Този ден летяхме само Аз – Христо и Христинка. Тренирахме пич контрол с крилото, по време на полета дадох на Хрис управлява. Кацнахме на 5 км разстояние от старта, близо до с. Кърнаре.
Всяко усилие си заслужаваше, защото летенето, няма цена.
Поздрави от мен Ицето
0 коментара:
Публикуване на коментар